BG

  За няколко секунди пред витрината стана толкова тихо, че се чуваше само шумът на улицата.

  За няколко секунди Александър не можеше да помръдне. Дъждът продължаваше да пада ситно върху булеварда.

  Никой не каза нищо. Нито мъжете със скъпите часовници. Нито жените с тежки обеци и прически, които

  Елена държеше старата снимка между пръстите си и за миг забрави къде се намира. Около нея ресторантът

  В залата настъпи такава тишина, че се чуваше как една от свещите пука в сребърния свещник.

  Никой не помръдна. Музиката беше спряла така рязко, че последната нота сякаш още висеше над залата.

Bruden skulle gå frem, smile og si ja. I stedet åpnet hun buketten og la frem dokumentet brudgommen håpet

  За няколко секунди Николай не чуваше нищо. Нито камбаните. Нито шепота на гостите. Нито щракането

  Николай ме гледаше така, сякаш не беше чул правилно. Може би наистина не беше. Защото години наред

  За няколко секунди никой не помръдна. Музиката спря. Свещеникът замълча с отворена книга в ръце.