BG

Гласът му прогърмя над шезлонгите точно когато успях да наглася шишето в устата на Мария и тя най-сетне млъкна.

Десет години. Точно сто и двадесет месеца, в които всяко първо число пусках пет заплати в една бездънна яма.

Студеният януарски вятър шибаше по лицето, когато Ирина спря за момент пред витрината на старата книжарница

Дъждът плющеше по стъклата на колата. Мартин караше мълчаливо, стиснал волана на стария си „Пасат“ с две ръце.

Боян Калинов беше горски в резервата над Смолян от по-млад, отколкото помнеше. Трийсет и две години.

Три дни преди делото спах в колата си. Бях продал всичко, което имаше някаква стойност — стария си апартамент

Коледният бал на компанията беше в разгара си. Огромната зала на столичния Гранд Хотел искреше от гирлянди

Февруарският вятър в Пловдив режеше като нож. Бях сама на тротоара пред болницата, стисках тридневния

Дъждът шибаше по прозорците на адвокатската кантора като с голи пръсти. Мартин Стоянов стоеше облегнат

Димитър метеше пред блок 14 в „Младост“ още преди първия трамвай. Беше към пет и половина сутринта, асфалтът